По инициатива на сдружение "Справедливост 21" на 13 октомври 2011г. група неправителствени организации изпратиха официално искане до Борис Велчев, Главен прокурор и Иван Даскалов, Окръжен прокурор на гр. Пловдив и наблюдаващ разследването по убийството на Ангел Петров в с. Катуница на 23 септември 2011г.

В писмото гражданските организации призовават двамата прокурори (Главния и Наблюдаващия) да приложат правомощията си и да съдействат за навременно огласяване на фактите и истината по случая. Имайки предвид значимостта на разрешаването на "казуса Катуница" за възстановяване доверието на българските граждани в справедливото правораздаване, 14-те неправителствени организации настояват за предоставяне на информация: колко свидетели са разпитани и на колко от тях разпитът е бил отложен; колко експертизи са изготвени – медицински и авто-технически; освободен ли е автомобилът, с който е извършено престъплението; какво предстои да бъде направено през следващия етап на разследването.

От своя страна неправителствените организации се ангажират да предоставят на обществеността получената от прокуратурата информация. Необходимостта от гражданско наблюдение на "казуса Катуница" потвърждават и възобновените протестни действия на жителите на Катуница "срещу бездействието на институциите и съмнението, че случаят с Ангел Петров се потулва".*

------------- 

 * Novini.bg: “Ново недоволство избухна в Катуница”, 17 октомври 2011

** ЕНАР – European Network Against Rasism е създадена през 1998 г. и сега в нея членуват над 700 НПО от всички държави-членове на ЕС. Осъзнавайки необходимостта от обединяване на усилията си в борбата срещу расизма, днес мрежата от НПО-ии става форум за обмен на информация и политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове. Мисията на ENAR е една Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото.

Копие от Искането е изпратено до: Георги Първанов, Президент на Република България; Бойко Борисов, Министър-председател; Цветан Цветанов, Министър на вътрешните работи; Калин Георгиев, Главен секретар на МВР; Маргарита Попова, Министър на правосъдието; Константин Пенчев, Омбудсман; Кемал Еюб, Председател на Комисията за защита от дискриминация; Nils Muizieks, Председател на Европейската Комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI); Morten Kjaerum, Директор на Агенцията на ЕС за основните права (FRA); Knut Vollebaek, Главен комисар за националните малцинства на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE); Посланик Janez Lenercic, Директор на Бърото за демократични институции и права на човека (ODIHR) и до българските медии.

В отговор на Искането на българските неправителствени организации, на 18 октомври 2011г. Секретариатът на Европейската мрежа срещу расизма в Брюксел** е изпратил подкрепящо писмо до Главния прокурор и Окръжния прокурор в гр. Пловдив с копие до Постоянното представителство на България в ЕС и до Омбудсмана на Република България.   

Click here to download:

ENAR_Brussels_PG.pdf (84 KB)

(download)

Click here to download:

ENAR_Brussels_PG.pdf (84 KB)

ДО:
Г-Н БОРИС ВЕЛЧЕВ
ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
Г-Н ИВАН ДАСКАЛОВ
ПРОКУРОР НА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, ПЛОВДИВ
 
 
КОПИЕ ДО:
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
 
Г-Н КАЛИН ГЕОРГИЕВ
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МВР
 
Г-ЖА МАРГАРИТА ПОПОВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
 
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
Г-Н КЕМАЛ ЕЮБ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
 
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
 
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СРЕЩУ РАСИЗМА И НЕТОЛЕРАНТНОСТТА
EUROPEAN COMMISSION AGAINST RACISM AND INTOLERANCE (ECRI)
 
АГЕНЦИЯ НА ЕС ЗА ОСНОВНИТЕ ПРАВА
EUROPEAN UNION AGENCY FOR FUNDAMENTAL RIGHTS (FRA)
 
СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА
ORGANISATION FOR SECURITY AND CO-OPERATION IN EUROPE (OSCE)
 
БЮРОТО ЗА ДЕМОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ И ЧОВЕШКИ ПРАВА
OFFICE FOR DEMOCRATIC INSTITUTIONS AND HUMAN RIGHTS (ODIHR)
 
ЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА СРЕЩУ РАСИЗМА
EUROPEAN NETWORK AGAINST RACISM (ENAR)
 
 
 
И С К А Н Е
ДО
ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И
ДО ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР НА ГРАД ПЛОВДИВ,
Наблюдаващ разследването по убийството на Ангел Петров в с.Катуница
на 23 септември 2011г.

Уважаеми Господин Главен Прокурор
Уважаеми Господин Окръжен Прокурор,

 Ние, подписалите това писмо неправителствени организации, от години работещи за интеграцията на етническите общности в България и тяхната защита от дискриминация и расизъм, сме силно обезпокоени от събитията и насилието, последвали убийството на Ангел Петров в с.Катуница на 23 септември 2011г.
 

Ние вярваме, че всеки човек, който е извършил престъпление на територията на България трябва да бъде изправен пред съда и да получи справедлива присъда, независимо от своята раса, етнос или религиозна принадлежност.

Имайки предвид значимостта на разрешаването на «казуса Катуница» за възстановяване доверието на българските граждани в справедливото правораздаване, ние се обръщаме с молба към вас за разрешение за огласяване на факти от разследването на този случай, поради значимия обществен интерес, така че разгласяването им с нищо да не навреди на разкриване на истината и на по-нататъшния ход на делото. Основавайки се на Чл.198, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, че «Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешението от прокурора». Поради това ви молим да ни предоставяте информация през различните етапи от разследването за това: колко свидетели са разпитани и на колко от тях разпитът е бил отложен; колко експертизи са изготвени – медицински, авто-технически; освободен ли е автомобилът, с който е извършено престъплението; какво предстои да бъде направено през следващия етап на разследването.

Ние считаме, че по този начин, отговаряйки на големия обществен интерес, Вие, господин Главен прокурор и Вие, господин Окръжен прокурор като наблюдаващ разследването, и ние като част от гражданското общество в България, ще съдействаме заедно, щото престъплението на един човек повече да не става причина за етническо напрежение и за възползването от подобни случаи на определени групи публично да призовават «всички цигани на сапун». Затова ние настояваме да приложите всички дадени ви от закона правомощия за провеждане на бързо и обективно разследване и за информиране на обществеността.
 
Ние се ангажираме също да държим информирани европейските институции и нашите партньори от европейските мрежи от НПО-ии, в които членуваме и в които представляваме България за спазването на задълженията от представителите на българското правителство, произтичащи от Конституцията на Република България и от поетите международни ангажименти, особено в частта, която гарантира свободите и правата на всички български граждани на живот, сигурност и свобода от дискриминция, независимо от тяхната раса, етнос и религиозна принадлежност.
 
НПО-ИИ, ПОДПИСАЛИ ИСКАНЕТО:
    1.     Български хелзински кометет, член на ЕНАР
    2.    Центъра за публични политики и застъпничество
    3.    Фондация «Толерантност»
    4.    Фондация «Мост на любов - България»
    5.    Асоциация «Общество и ценности»
    6.    Фондация «Център за правна помощ – Глас в България»
    7.    Фондация «Междуетническа инициатива за човешки права»
    8.    Център по правата на човека «Васил Левски», член на ЕНАР
    9.    Сдружение «Справедливост 21», член на ЕНАР
    10.    Център за подкрепа на жени-с.Стражец, член на ЕНАР
    11.    Център за междуетнически диалог и толерантност «Амалипе», член на ЕНАР
    12.    «Младежки форум 2001», Разград, член на ЕНАР
    13.     Фондация «Международен център за изследване на малцинства и културните взаимодействия», член на ЕНАР
    14.    Център на НПО, Разград, член на ЕНАР
 
 
София, 13 октомври 2011г

20 юни – Световен ден на бежанците

След края на най-опустошителната война в Европа, световната общност се обединява, за да помогне на милионите лица и семейства, лишени от дом поради войната. На 3 декември 1949г. с Резолюция 319А Общото събрание на ООН създава Офиса на Върховния Комисар по бежанците към ООН (UN High Commissioner for Refugees - UNHCR). Неговото основно задължение е да работи за осигуряване на международна защита на бежанците и за намиране на дългосрочни решения на техните  проблеми. През 1951 г. ООН приема Конвенцията за статута на бежанците, според която бежанец е лице, което «при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чиийто гражданин е той и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения…»[1]  

Преди повече от десетилетие 20 юни е обявен за световен ден на бежанците – ден, в който ние отдаваме почит към силата, смелостта и достойнството на хората, избрали свободата пред насилието, изтезанието и преследването. Все още лицата, търсещи убежище и бежанците остават най-уязвимата група в обществото, особено непридружените деца бежанци.

    Исторически аспекти       

 Както вече споменахме, бежанците са дефинирани като легална група поради големия брой хора, останали без дом и напускащи страните от Източния блок след Втората световна война. По това време новосъздадения ВКБООН е помогнал на 2,1 милиона европейци, разселени вследствие на Втората световна война. Днес ВКБООН работи с над 120 държави и помага на хора, принудени да бягат  през границите, както и подложени на преследване в своите собствени страни - в момента разселените хора по света възлизат на 43,7 млн. В тази цифра влизат 15,4 млн. бежанци (10,55 млн. под грижите на ВКБООН и 4,82 млн. регистрирани към Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци), 27,5 млн. вътрешно разселени лица[2] от конфликти и близо 850 000 търсещи убежище, като почти една пета от тях са само в Южна Африка. Особена тревога будят 15,500 заявления за убежище, подадени от непридружени или разделени деца предимно от Сомалия и Афганистан.  

В България по данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за периода от 1 януари 1993г. до 30 април 2011г. в България са потърсили убежище 19 327 чужди граждани, като най-голям е техният брой от Афганистан (5 656), Ирак (4 749), Армения (1 840),  Иран (921), Без гражданство (880), Сърбия и Черна гора (775), Нигерия (511), Алжир (436), Турция (385), Бангладеш (303). [3] От всички, потърсили закрила за периода, 1 513 са получили бежански статут, 4 483 - хуманитарен статут, а 5 758 от потърсилите убежище са получили отказ. 

В сравнително новата история на Европа:

- по време на Унгарската революция през 1956г. около 200 000 граждани (около 2% от населението на Унгария) напускат страната като бежанци и търсят убежище в Австрия и Западна Германия;

- нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968г. е последвано от невиждана емигрантска вълна – 70 000 чехи напускат страната веднага, а впоследствие общият им брой достига 300 000;[4]

- след гражданската война в Гърция 1946-1949г. десетки хиляди гърци и етнически македонци напускат страната, като броят на бежанците нараства от 35 000 на 213 000. Около 28 000 деца са евакуирани от гръцките партизани в страните от Източния блок и Македония;

- през 80-те години на ХХ век поради асимилационната етническа кампания на Българското правителство около 300 000 български турци са принудени да емигрират в Турция;

- разместването на политическите пластове на Балканите през 90-те, като например разпадането на Република Югославия става причина 700 000 нейни граждани да потърсят убежище в Европа само през 1992г.[5];

- над 200 000 сърби и други неалбански малцинства напускат Косово след войната през 1999г.[6]

- хиляди наши сънародници сами или със своите семейства избягват от България по време на комунистическия режим 1944-1989г. и търсят политическо убежище в Западна Европа и Северна Америка.

Има ли разлика между бежанци и мигранти?

Бежанците и мигрантите силно се различават, поради което отношението към тях в съвременното международно право е коренно различно, дори и когато те се придвижват по един и същ начин. В основата на тези различия са причините за тяхната миграция. При икономическата, трудовата, образователната и друга планирана миграция, мигрантът сам решава да напусне своята страна, за да подобри шансовете си за по-добър живот за семейството си и за самия себе си като предварително си набавя документи и планира пътуването и настаняването си в приемащата страна. Докато бежанецът трябва да напусне родината си, за да запази живота си или свободата си.  

Фактът, че бежанците напускат страната си и бягат от военни действия или от преследване, ги прави изключително уязвими. Те не получават закрила в собствената си страна, дори често собственото им правителство ги заплашва с преследване. А.А. от Ирак и Х.Х. от Египет споделиха с доброволци от «Справедливост 21», че поради смяна на своята вяра и обръщането си към християнството, животът им в тяхната родина е бил реално застрашен не само от мюсюлмани и роднини, но и институционално (и двамата са били нападани и измъчвани). Затова са потърсили закрила в България. Ф.Ф. сподели, че е ирански журналист, кореспондент на 7 значими международни медии. Поради принадлежността си и публичното огласяване на опозиционните си убеждения, той е бил задържан в Техеран, изтезаван и три пъти осъждан на смърт чрез екзекуция. Бяга от Иран и идва в България, като търси закрила по политически причини. Ако в тези случаи България не ги допусне да навлязат в територията й, тогава ги обрича на смърт. А ако и не им окаже помощ, след като вече са преминали нейната граница, тогава ги обрича на непоносим полулегален живот без достъп до основни човешки права като правото на труд, образование, семейство.[7] Дори хората, напуснали домовете си вследствие на земетресения, наводнения или други природни стихии не се намират в подобно положение, защото правителствата на тези хора обикновено ги подпомагат и изразяват съпричастността си към тях. Колкото и големи да са техните нужди от храна, подслон и здравни грижи, те не са бежанци и не се нуждаят от убежище.      

•  ясното оповестяване и информиране на обществото за причините, поради които бежанците са напуснали своята страна;
• представянето на проблемите и реалните житейски ситуации на чужденци и техните семейства, потърсили убежище в България чрез медиите;
• промяна на отношенията в публичните и политическите дебати относно бежанците;
• да напомняме на политиците, че е препоръчително да избягват крайни твърдения като: бежанците са «тежест за обществото» или «те идват в България само поради ползите от социалната система». Значтелна част от негативните изказвания във форумите, граничещи с омраза, са резултат от безотговорното и безнаказано политическо говорене от омраза;
  
•  да съдействаме за възстановяване на истинската концепция относно бежанците, припомняйки на обществото причините за подписването на Женевската Конвенция за бежанците през 1951г. и отделяйки това от дебата за икономическите имигранти.

                   Глобални тенденции 

Политическите събития от началото на тази година в Северна Африка станаха причина за придвижването на големи бежански потоци през границите и изправиха страните от ЕС пред редица социални, икономически и обществени проблеми. По данни на ООН само за няколко месеца  615 939 чужденци, главно граждани на трети страни са напуснали Либия поради войната, като са пресекли границите й със съседните държави. В сравнение с тази цифра едва 27 992 северо-африканци са пристигнали в Италия от средата на януари 2011 досега, като 23 002 от тях са тунизийци.[8] «Изразено с термините на миграцията, миграционният натиск в момента е по-силен върху страните от Северна Африка, отколкото върху страните от ЕС», заяви Jean-Phillipe Chauzy от Международната организация за миграция (IOM). «ЕС има моралното задължение да предостави убежище на законно търсещите убежище лица, като от всички държави-членки се очаква да окажат помощ, когато внезапен приток на мигранти затрудни страните «на първа линия». В интерес на самата Европа е да има структуриран, широкобхватен и дългосрочен подход към предоставянето на убежище и миграцията».[9]

Докладът на Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), огласен на 20 юни 2011г., «разкрива острата липса на баланс в международната помощ към бежанците по света, като 80% от тях пребивават в развиващи се страни в момент на нарастващи анти-бежански настроения в много индустриални държави.»[10] Едни от най-бедните държави в света приютяват огромни групи бежанци както в абсолютни стойности, така и спрямо размера на техните икономики: в Пакистан, Иран и Сирия има най-големи групи от бежанци, съответно 1,9 милиона, 1,1 милиона и 1 милион.

         «В днешния свят сме свидетели на обезпокоителни заблуди по отношение на бежанските движения и парадигмата на международната закрила, твърди Антонио Гутереш, Върховният комисар за бежанците и ръководител на ВКБООН. Страховете за предполагаеми потоци от бежанци към индустриалните държави са силно преувеличени или погрешно смесвани с въпросите на миграцията. Междувременно по-бедните страни са тези, които реално са оставени да поемат товара.» 

         В проточилите се значителни настоящи международни конфликти състоянието на бежанец става все по-продължително за милиони хора по света. ВКБООН определя продължителното състояние на бежанец като ситуация, в която голям брой хора са в изгнание за пет или повече години. През 2010 г. сред бежанците под мандата на ВКБООН 7,2 милиона души попадат в тази категория – повече от всякога преди 2011 г. Междувременно едва 197 600 души са успели да се върнат в родината си – най-ниската стойност от 1990 г. насам. Някои от бежанците са в изгнание вече повече от 30 години. Афганистанците, избягали от Съветската инвазия през 1979 г, възлизат на една трета от световните бежанци както през 2001 г, така и през 2010 г. Иракчаните, сомалийците, конгоанците (ДРК) и суданците също са сред десетте водещи националности на бежанците и в началото, и в края на десетилетието. 

                   Бог има благоволение към чужденците и бежанците

Авраам беше чужденец, временно пребиваващ и сам се идентифицираше като: «Пришълец и заселник съм аз между вас, дайте ми място за погребване между вас, за да погреба покойницата се (Сара) пред очите си.» (Битие 23:4)

В началото Израел като нация «бяха малко на брой – да, много малко и бяха временно пребиваващи и пришълци в земята на Ханаан… и пътуваха от една нация в друга и от едно царство в друго» (Псалм 105:12,13) Докато Бог не ги заведе суверенно в земята, която имаше за тях и която трябваше да завладеят.

И когато дойде Човешкият Син, ще седне на престола Си и ще отдели народи едни от други, както овчарят отделя овцете от козите. И Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: «Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете Царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и вие Ми дадохте храна, бях жаден и вие Ми дадохте нещо за пиене, Аз бях чужденец и ти ме взе при себе си, прие ме на гости и ме настани.» (Матей 25:31-35)

В Ефесяни апостол Павел описва спасението ни като промяна в нашия легален статут: «Помнете, че вие, някога езичници по плът, бяхте отделени от Христос, отстранени от Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието без да имате надежда и без Бога на света. А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.» (Ефесяни 2:11-13) Сравнението между третирането ни преди спасението като някои извън законите на Израел и промяната в нашия статут след спасението, ни дава  възможността да се идентифицираме и преживеем реалността на живота на един бежанец в процеса от това да си никой в една страна, към това да си легален чрез получаването на гражданство.

         Ако си стигнал дотук в четенето, значи в сърцето ти пулсира очакването да направиш нещо за промяната на поне един живот:

-  можеш да промениш отношението на сърцето си и потърсиш отговори на въпросите, които те вълнуват относно бежанците;

- може да бъдеш доброволец и да помогнеш на жена от бежанско семейство като се грижиш за децата, докато тя посещава курсове по български или професионална квалификация;

- може да поканиш на обяд някой от чужденците, посещаващи службите на нашата църква;

- може да се включиш с доброволна помощ при намиране на работа, квартира, социални услуги, регистрация в Дирекция «Бюро по труда» за чужденец, търсещ закрила или бежанец;

- може да предложиш твоя идея как бежанците, които познаваме да се почувстват повече приети.Защото както сподели един 35-годишен бежанец от Еретрия: «Интеграцията е най-важното и жизнено нещо за бежанците и ние се нуждаем от окуражаване, за да се интегрираме чрез образование или работа, или доброволчество, или социални активности… Казвайки това, аз зная, че интеграцията е важна и за хората от България, защото ние всички живеем заедно и те също се нуждаят от окуражаване, за да се интегрират с нас.»

Елена Дянкова

В четвъртък, 16 декември 2010 г., за четвърта поредна година 21 доброволци от ХЦ "Прелом" зарадваха с подаръци и празнична рождествена служба 190-те чужденци, настанени в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в кв. Бусманци.

Съобщение до медиите, София 28 юли 2010г.

През миналата седмица от офиса на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР)[1] в Брюксел бе изпратен официален документ с препоръки до българските власти по повод организирания побой над четиримата български младежи на 6 юни 2010г. Тогава те се били нападнати от група неонацисти, докато са отивали да вземат участие в демонстрация срещу незаконното задържане на чужденци в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДНВЧ), кв.Бусманци. Официалното писмо от Брюксел е в отговор на Декларацията на гражданските организации в България - членове на мрежата на ЕНАР.

В писмото се казва, че «ЕНАР категорично осъжда организираните атаки срещу граждани, упражняващи правата си свободно да изразяват своята подкрепа към чужденците, търсещи убежище в България». ЕНАР също е дълбоко обезпокоена от организирания характер и публичността на извършеното на 6 юни 2010 г. нападение. В текста се казва, «че ако българските власти не предприемат конкретни мерки, побоят над групата млади хора ще изпрати ясен сигнал към обществото, че незачитането на правата на една от най-уязвимите групи – хора, търсещи убежище – се оправдава от най-високите нива на власт в държавата».

От Европа препоръчват на българските власти:

- да започнат криминално разследване  срещу извършителите на нападението, като  законодателните органи оценяват подобни деяния като престъпления от омраза, а не като хулигански прояви;

- да изяснят, разследват и публично огласят дискриминационните мотиви за извършеното от нападателите престъпление;

- да предприемат мерки за борба с расизма по всички възможни начини и средства, включително кампании за повишаване на общественото съзнание относно насилието на расова основа и неговото влияние върху обществото; кампании за изтъкване приноса на малцинствените групи за българското общество като цяло и др.;

- да насърчават и подкрепят активно всички мерки, предприемани за тази цел от гражданското общество;

- да провеждат продължаващо обучение по правата на човека за всички граждански служители в държавните институции, за медиите и неправителствените организации, така че те да могат по-добре да разбират и да отразяват подобни събития и явления по по-добър начин.

Заедно с българските НПО, подписали Декларацията, ЕНАР се ангажира да наблюдава работата на отговорните институции в България за идентифициране на нападателите и прилагането спрямо тях на пълната сила на закона. ЕНАР изразява увереност, че в случая «ще бъде отсъдена една справедлива присъда в резултат на внимателно и основано на фактите разследване».

За контакти:

Георги Милков, Член на Борда на ЕНАР

Елена Дянкова, делегат на Стратегическия Конгрес на ЕНАР

Тел. 0899902837

edyankova@gmail.com

ENAR – European Network Against Racism aisbl,
60, rue Gallait, 3rd floor,
1030 Brussels,
Belgium.
www.enar-eu.org
 

ДО:
Г-н Бойко Борисов
Министър председател на Република България
София
 
ОТНОСНО: Събитията в Бусманци на 6 юни 2010 г. – Декларация на НПО-ии
 
Уважаеми Господин Министър Председател,

През м. Юни 2010 г. в централния офис на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР), Брюксел се получи Декларация от четири НПО в България по повод организирания побой над четирима български младежи на 6 юни 2010г. Младежите са били нападнати от група неонацисти, докато са отивали да вземат участие в демонстрация срещу незаконното задържане на чужденци в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДНВЧ), кв.Бусманци. Декларацията на 4-те НПО е подкрепена от другите граждански организации в България - членове на мрежата на ЕНАР.

ЕНАР изразява загриженост относно тази атака, основана на получената от гражданските организации информация и което нападение според нас е действие, продиктувано от омраза и нетолерантност.

Мисията на ЕНАР е една Европа без расизъм, където всяка личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото. Като паневропейска мрежа от над 700 НПО, работещи в борбата срещу расизма във всички държави, членове на ЕС, ЕНАР категорично осъжда организираните атаки срещу граждани, упражняващи правата си свободно да изразяват своята подкрепа към чужденците, търсещи убежище в България и към незаконно задържаните лица в СДНВЧ, Бусманци.

ЕНАР също е дълбоко обезпокоена от организирания характер и публичността на извършеното на 6 юни 2010 г. нападение. ЕНАР изразява увереност, че ако българските власти не предприемат конкретни мерки, побоят над групата млади хора, отиваща на протестния митинг, ще изпрати ясен сигнал към обществото, че нетолерантността спрямо една от най-уязвимите групи – хора, търсещи убежище – се оправдава от най-високите нива на власт в държавата.

ЕНАР знае колко е важно за българското обществото да бъдат изяснени, разследвани и публично огласени дискриминационните мотиви за извършеното от нападателите престъпление.  Затова ЕНАР препоръчва на българските власти да започнат криминално разследване  срещу извършителите на нападението и насърчава законодателните органи да оценяват подобни деяния като престъпления от омраза, а не като хулигански прояви.
   
ЕНАР би желала да използва тази възможност и да обърне внимание на българските власти да предприемат мерки за борба с расизма и нетолерантността по всички възможни начини и средства, включително организиране на кампании за повишаване на общественото съзнание относно насилието на расова основа и дискриминацията и тяхното влияние върху обществото като цяло. Това важи особено за време на криза, когато подобни процеси на «изкупителната жертва» лесно могат да бъдат задействани. Друг вид кампании могат да съдействат за изтъкване приноса на малцинствените групи за българското общество като цяло. ЕНАР също препоръчва на българските власти да насърчават и подкрепят активно всички мерки, предприемани за тази цел от гражданското общество.
   
ЕНАР по-нататък препоръчва на българските власти да предприемат стъпки към провеждане на продължаващо обучение по правата на човека за всички граждански служители в държавните институции, за медиите и неправителствените организации, така че те да могат по-добре да разбират и да отразяват подобни събития и явления по по-добър начин.

Заедно с българските НПО, подписали Декларацията, ЕНАР се ангажира да наблюдава работата на отговорните институции в България за идентифициране на нападателите и прилагането спрямо тях на пълната сила на закона.

В това отношение ЕНАР разчита на Вашето лично съдействие, както и на оглавяваната от Вас институция, за да бъде гарантирано отсъждането на една справедлива присъда в резултат на внимателно и основано на фактите разследване.

Искрено Ваш:

Макъл Привот,

Директор

ENAR – European Network Against Racism aisbl,

Dear Mr. Prime Minister,

In June 2010, four Bulgarian NGOs submitted a Declaration to the central office of the European Network Against Racism (ENAR) in Brussels, concerning the organized beating of four young men in Bulgaria on 6th June 2010. The young men were beaten by a group of Neo-Nazis on their way to a demonstration against the illegal detention of foreigners in the Special Center for Temporary Accommodation of Foreigners (SCTF) located in the Busmantsi area. Their declaration is supported by the other civil society organizations in Bulgaria who are members of the ENAR network.

ENAR expresses its concerns about the attack which seems to constitute an act of hatred and intolerance, based on the information received from those organizations and our Bulgarian members.

ENAR's mission is to achieve a Europe free from racism, where every person has equal opportunities for participation and realization in society. As a pan-European network of more than 700 NGOs working to combat racism in all EU Member States, ENAR strongly condemns the organized attacks against individuals exercising their right to freedom of expression in support of foreigners seeking asylum in Bulgaria and of illegally detained persons in the SCTAF in Busmantsi.

ENAR is also deeply concerned about the organized nature and publicity surrounding the attack on 6^th June 2010. Without firm action from the Bulgarian authorities, ENAR believes that the beating of young people going to the demonstration to defend undocumented migrants’ rights in Bulgaria would send a clear signal that intolerance against one of the most vulnerable groups – .i.e. asylum seekers – is condoned at the highest level of the State.

ENAR knows how important it is for Bulgarian society to clarify, investigate and make the discriminatory motives behind these actions public. ENAR recommends that the Bulgarian authorities start criminal proceedings against the perpetrators of the attack encouraging legislation to consider such attacks as hate crimes and not as acts of hooliganism.

ENAR would like to seize this opportunity to urge Bulgarian authorities to adopt measures to fight racism and intolerance through all possible means, including awareness-raising campaigns on racist violence and discrimination, and their impact on society as a whole - in particular in times of crisis when scapegoating processes are easily triggered. Other campaigns could highlight minorities’ contribution to the welfare of Bulgarian society as a whole. ENAR also recommends that the Bulgarian authorities encourage and actively support all civil society measures in this direction.

ENAR further recommends that Bulgarian authorities take steps towards implementing life-long learning activities in the field of Human Rights education for all civil servants in State institutions, and ideally media and NGOs, with the view that they understand and cover such events in a better way.

Together with the Bulgarian NGOs signing the Declaration, ENAR is committed  to monitor the work of the responsible institutions in Bulgaria with regards to the identification of the attackers and the application of the full power of the law.

In that regard, ENAR relies on your personal cooperation as well as the cooperation of the institutions you lead to ensure that justice is given, following a careful and objective investigation.

Yours sincerely,

Michael Privot,

Director

(download)

Click here to download:

-pjCczCHEHDmleHeApwJy.zip (1.23 MB)

На 25 и 26 юни 2010 г. в Брюксел, Белгия се проведоха двете основни събития за тази година на Европейската мрежа срещу расизма[2] (ЕНАР) - Стратегическият конгрес и Генералната асамблея.

Стратегическият конгрес на ЕНАР се провежда на всеки три години и определя приоритетите в работата на цялата мрежа за следващия тригодишен период[3]. В него участваха 70 делегати от 27-те държави, членове на ЕС и Хърватия. С гласуването на Стратегическия план 2011-2013 г., Конгресът определи бъдещите насоки за работа на Мрежата.

Конгресът беше открит от г-н Мохамед Азиз, Президент на ЕНАР и встъпителна реч от г-жа Емине Бозкърт, член на Европейския Парламент. Видеообръщение направи и г-жа Вивиан Рединг, Вицепрезидент и Комисар по човешките права и равните възможности на Европейската комисия.

Основни говорители на събитията бяха: Patrik Taran, Senior Migration Specialist; Alwie Xuseyn, Migrant Women's Health Officer; Nils Muiznieks, President of ECRI; Ilze Brands Kehris, Chairperson of the Management Board of the European Union Agency for Fundamental Rights (FRA) and Domenica Ghidei, Dutch Equal Treatment Commission, Board Member of Equinet.

            През двата дни на конгреса делегатите работиха в 5 групи по основните приоритетни направления за следващия тригодишен прериод. През втория ден участниците дискутираха основните политики на ЕНАР, дефинирха главните насоки в следващата тригодишна програма на ЕНАР и гласуваха Стратегическия план за развитие 2011-2013 година. Идентифицирани бяха 3 стратегически цели за Мрежата:

1) Ясно формулиране и комуникиране на едно развиващо се описание на равенството и разнообразието, като бъдат разпознати и идентифицирани ползите от една Европа, свободна от расизъм.

2) Увеличаване капацитета на Мрежата с цел тя да изпълни стратегическите си цели.

3) Придвижване напред към финансова стабилност и издръжка.

По време на дискусиите беше посочено, че през последните три години ЕНАР е постигнала по-висок професионализъм в работата си и по този начин Мрежата е отговорила адекватно на новите предизвикателства, пред които се изправя анти-расисткото гражданско общество в един все по-сложен и динамичен свят. ЕНАР разви и ускори прилагането на “интегрирания подход”, който позволи на Мрежата да засили своето влияние в сферата на лобирането и политиката. Този процес показа, че петте прилагани механизми в работата на ЕНАР: информираност и осведоменост, организиране на кампании, адвокатска помощ и лобиране, разпространение в мрежата, изграждане и укрепване на Мрежата, допринасят за изпълнението на нейните стратегически цели.

Заключителна реч произнесе преподобният Джеси Джаксън, който поздрави участниците и говори за значимостта на действията и постоянството в усилията на гражданското общество за отстояване на извоюваните човешки права.

Генералната асамблея, която се проведе на 26 юни 2010г., събра заедно 56 участници, от които 28 членове на Борда на ЕНАР и по един представител на националните координации. Времето за  обсъждане на основните документи, предложени за гласуване, беше съкратено и според нас недостатъчно за ефективната работа на асамблеята поради:

1. Липсата на достатъчно време за обсъждане на предоставените материали;

2. Предоставяне на материалите за обсъждане и гласуване непосредствено преди провеждането на Генералната Асамблея

3. Сливането на двете събития едно след друго – Генералната асамблея се проведе следобяд на 26 юни 2010 г., веднага след приключване на Стратегическия конгрес. 

С мнозинство бяха приети програмния и финансовия отчети за 2009г. Планираният бюджет за 2011 г. е 1580 хил. евро, за 2012г. – 1 760 хил. евро и 2013 г. – 1 940 хил евро. Делегатите приеха финансовия план за 2011-2013 г. и календара с дейностите за периода. Гласувана беше важна промяна в Устава на ЕНАР, която въвежда асоциирани и кандидат-членове на европейската мрежа.

Българската мрежа на ЕНАР[4] беше представена от Георги Милков, Председател на Центъра на НПО в Разград и член на Борда на ЕНАР и Елена Дянкова, Координатор на ГИ “Справедливост 21” и пълномощник на националния координатор.

София, 28 юни 2010 г.

„Справедливост 21″ е сдружение в обществена полза, чиято цел е практично да организира усилията на български граждани, готови да дадат своя дял за това през 21 век в България да бъде гарантирана справедливост за личности и групи от хора, които се сблъскват с расизъм, ксенофобия и гонение на религиозна, етническа и расова основа.

Повод за възникването на „Справедливост 21″ бе нападението над двадесет и една годишния нигерийския футболист Муайуа Колауоле (Майк) на 20 януари, 2007г от група скинхедс в подлеза на НДК, докато той се е прибирал от тренировка. От 2007 до 2011г. "Справедливост 21" е гражданска инициатива към Християнски център "Прелом", а през април 2011г. е регистрирана като сдружение в обществена полза.

Чрез инициативата „Справедливост 21″ ХЦ „Прелом“ активно се грижеше и помогна на Майк за неговото възстановяване по различни начини: с намиране на квартира, закупуване на лекарства, процесуална защита, морална подкрепа и финансова помощ. Майк посещава богослуженията на църква Прелом от 2006 година.

На 31 октомври 2008 г. Софийски градски съд се произнесе с присъда по наказателното дело, заведено от Муайуа Колауоле (Майк) по обвинение в предумишлено убийство на младеж, участвал в расисткото нападение на 20 януари 2007г. Така за първи път в България наказателно дело, заведено в резултат на акт на насилие над чернокож чужденец бе финализирано в съда и участник в него получи присъда за деянието си.  

От м.май 2008 г. екип от доброволци от Християнски център «Прелом» всеки месец посещава Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), кв.Бусманци като работи с чужденците, задържани в дома с цел оказване на хуманитарна помощ и морална подкрепа, споделяйки добрите вести на Евангелието.

От м.ноември 2008 г.  до неговото освобождаване на 3 декември 2009 г. ГИ „Справедливост“ следеше случая на чужденеца с чеченски произход Саид Кадзоев, задържан в СДВНЧ от ноември 2006 г. като редовно информира медиите за работата на държавните институции по разрешаването на неговия казус.

Изпращане на информационни бюлетини за информиране на медиите и на официални запитвания, становища и декларации до държавни институции и правозащитни организации с цел насочване на вниманието и разрешаване на проблемите, неразрешените случаи и нарушаването на човешките права.